Атанас Далчев


44 Avenue du Maine

1


Кой случай зъл ме е запратил
на този сляп прихлупен двор?
Денят е два пъти по-кратък
и няма ни едно дърво.


Като угаснало огнище
наблизо гарата дими
и гледа, без да види нищо,
прозорецът ми цели дни.


Пищят и заминават влакове,
безспирно релсите звучат
като струни` - и аз съм сякаш
от месеци на път.


2


Все този двор и осем реда
прозорци от трите страни
и никога не ще съгледаш
на тях деца или жени.


Но днес отрано падна мракът
и ненадейно заръмя
и влязъл, спря сред двора някой
с цигулка и със мушама.


И се разля старинна песен,
еднообразна като дъжд,
до покривите се понесе
и секна отведнъж.


Той спря. По всичките прозорци
стоеха плачещи жени
и върху плочите на двора
валяха думи и пари:


- Ти, който и да си, бездомник
или юноша ослепял,
защо дойде да ни припомниш
жестокия ни дял?


Мълчим и денонощно работим,
и чакаме по-светли дни,
а дните си вървят и ние,
кога ще заживеем ний?


1928 г.

библиотека | Атанас Далчев