Атанас Далчев


ПРОЛЕТ

Изгубената пролет
ще слезе в оня час
по белите тополи,
по листналия бряст.


Ще спре една латерна
в безслънчевия двор
и дворът ще запее
с латерната ведно.


В сърцето стигнат - мигом
аз ще се отрека
от учените книги,
от тясната яка.


И отведнъж ще снема
вси свои имена,
с тях - цялото си бреме
от скърби и злина.


Ще сляза лек и весел
по стълбите запял,
и слязъл, ще се смеся
с огромната тълпа. . .


Цял ден ще дялам камък
в виелици от прах
и няма да узная
съмнения, ни страх.


А вечер ще ме чака
на каменния мост
жена със къдри, сякаш
увиснал черен грозд.


1928 г.

библиотека | Атанас Далчев