Атанас Далчев


ПОСРЕД РОВИНАТА

Посред ровината във утрината синя
лъщи една железопътна глуха линия.


По релсите, обрасли с бурени зелени,
върви едно момиче с двама зли гамени.


Притиска то под свойта мишница китара,
която неговите линии повтаря.


Подире му с тревога вика мойта мисъл:
- Момиче, спри! Момиче хубаво, върни се!


Другарите ти са момчета груби:
не знаят те що значи всъщност да се люби.


За тях е като ядене това и гладни,
те с яд ще се нахвърлят върху теб на пладне.


Преди да слезе слънцето на запад,
с целувки алчни твойте устни ще изхапят.


Китарата и твоята любов ще счупят.

В реката после ще захвърлят двата трупа.


Момиче, не отивай с двамата гамени!
Момиче, забрави ги и ела със мене!


Ти ще ми кажеш само малкото си име.
И после двама мълчаливи ще вървиме.


Под стъпките ни леки ще трептят тревите.
Сами ще разговарят мълчешком душите.


И по траверсите на релсите със здрача
като по стълба към деня ще се изкачим.


1964 г.

библиотека | Атанас Далчев