Атанас Далчев


СМЪРТ

Гори във пладнята просторът,
немеят листите от зной.
Прозорецът стои разтворен,
а в стаята умира той.


Какво ли вижда? Той сънува
поляни, сенки, дървеса
и струва му се, че дочува
на свойте спомени гласа.


Във този миг една латерна,
запяла под едно дърво,
от прага на нощта безмерна
го връща в светлия живот.


Каква ръждива сянка има
под слънчевия лъч димът!
Гори денят неумолимо,
червените стрехи горят.


Но сънищата му не спират
да го зоват и мамят пак
и сякаш извори извират
из свирещия стар сандък.


Латерната звучи безгрижно
в натегналия огнен зной.
Лежи студен и неподвижен
и вече я не чува той.


1935 г.

 
библиотека | Атанас Далчев