Би казал, че във тази стая
             не е живял отдавна никой,
че е заключена стояла
             с години нейната врата.
Тук има миризма на вехто
             и прах на всичките неща,
тук бавно времето превръща
             във прах безжизнен сякаш всичко.

В ъглите расне неусетно
             вечерната дрезгавина
и вехне есенното слънце
             върху килимите на пода,
а светят жълти зимни дюли,
             наредени върху комода
като голяма броеница
             от кехлибарени зърна.

Какви лица ли отразило
             ревниво пази огледалото?
То сякаш е един прозорец,
             отворен в друг предишен свят.
Часовникът е вече млъканал
             и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете
             и неподвижно спи махалото.

Портрети на жени, които
             са си отишли от света,
висят, от слънце пожълтели,
             окачени върху стената,
заспала тежко върху пода,
             сънува в здрача тишината
и цялата печална стая
             залязва бавно с вечерта.

1925 г.

библиотека | Атанас Далчев