Слушай, снощният шум зад вратите
и това, що сме взели за вятъра,
било тежкия звън на копитата
и дълбокия глас на земята.

Снощи скришом със коня преминал,
неотседнал, погледнал в прозореца,
въз стъклото дъхът му застинал,
своя бял плащ захвърлил на двора.

С тежък удар разтворил вратата,
колко сила е имал, замахнал
и забол: десет ножа под стряхата
и един - във сърцето на татка.

Ние - слабите - що сме му сторили?
Няма татко ми вече да стане!
На главата ти кацнала врана:
майко! - черната кърпа отгоре.

1925 г.

библиотека | Атанас Далчев